автор: DianaStefanova

Now, when our days are gone and I
have vanished too, in silent passing,
look gently upward, to the sky,
and to the old, ethereal castle.

Its towers, yet unseen, regard;
the turrets, fading in the distance…
And then the silver-haired guard
observe - his cheekbones sharp and wrinkled.

Yes, that is me… Yes, that is me…
Unclothed in armor knight, who shivers.
A white bird, speaking from the tree -
my voice through darkness will deliver:

’’Give up… Don’t look for me… I tried -
yet not a single step, descending.
But hear this call, my final cry:
I love you! Here… In God’s transcendence…’’

Skyfullness - Nedyalko Yordanov
/translated by Diana Stefanova/
_____________________________

Сега, когато мен ме няма…
След всичките онези дни…
Нагоре бавно погледни
към стария небесен замък…

И виж невидимите кули…
И бойници… А след това
една белееща глава
с набръчкани и остри скули.

Това съм аз… това съм аз…
Треперещ, гол без броня, рицар.
И от дървото бяла птица
ще проговори с моя глас:

„Недей… Не ме търси… Не мога
да сляза долу… Нито миг.
Но чуй последният ми вик:
Обичам те! От там… От Бога…”