автор: Pip

"Ха! Смисълът на живота ли? Чюшки!
Та тези две неща имат толкова общо, колкото голата глава с гребена!"

Това ви го казвам аз, Желиновский, естествено плешивият пич.


Пип Волант, "Снимката", стр. 65


Два произволни откъса от същата книга:


"...Червените, като диви занзибарски летящи домати, очи на Желиновский уморено гледаха Кучката ЗеЗе, която вече от 7 часа и 28 минути си "стоеше седнала" (израз - апогей на филологичното дарование на един от балканските езици) на същото място, където я откри екипът на Клара. Младата жена до него бе заспала. Той реши да направи същото. Отиде до тоалетната на автопилот, автопилотично започна да уринира и в този момент чу гласа на Уили-Уили: "Полковник, полковник, тя изчезна!!!".
Опикавайки гащите си, Желиновский хукна към стаята. Първо видя изцъкления поглед на Клара, завъртя се, зърна за малко изкривената от ужас гримаса на и.д.-то си, после корема му, и картината на монитора заподскача хаотично, докато не изчезна съвсем. ..."

стр. 39


"...Трябва да откажа и философските си залитания, мамицата им!!!" - реши твърдо Желиновский и се запъти към щанда "Антикварни издания". Четирийсетминутното търсене по прашните рафтове го хвана за краката, за пресъхналото гърло, върза го на моряшка фльонга и тръгна да го потапя в тинята на убийственото отчаяние на болен от СПИН хирург, лепнал заразата от въшлив наркоман, прегазен през корема от тежкотоварния камион на чушкоразносвача. Почти пълзейки, преглеждаше долния ред на последния стелаж, когато блъсна рамото си в нещо меко. Без да стане, се обърна и видя чифт дебели, къси, задни мъжки крака, обути на босо в мръсни, загубили цвят и модел обувки с полепнали по тях парченца пържена цаца, градска кал на бучки и вонящи като устата на дърта хиена, болна от гастрит. Полковникът спря да диша и надигна глава, проследявайки долните крайници, вмъкнати в ластични дънки. Видя пред себе си долната част на огромно шкембе, облечено в тексаска риза на мръсно - още по-мръсно каре, притежателя на което страдаше от огледална болест. Изправи се и погледна право в брадатото, пъпчиво от кир, мляскащо дъвка лице, което нагло го запита:
- "Френска любов в третата възраст" от Брюаз ли търсиш?
- Не! - Съвсем спокойно отговори отровеният Желиновский. - Имам си всичките издания на Бросаз. - Търся "Експресно кастриране на библиотечни пръчове" - и му прасна един здрав прав в наглата муцуна.
Дебелият не залитна. Само рязко пребледня, омекна и се разплу върху мръсния под като медуза, престояла три часа на обедното слънце в центъра на Сахара.
- Трябва ми "Диванизъм за начинаещи"! - отсече Полковникът, взирайки се в дълбините на голямата локва слуз, откъдето бавно-бавно се заиздига връзка ключове с привързан към нея пикочен мехур, напомпан със сероводород. Огледа се за тайна врата, но видя само служебния вход с табелка: "Четиво за слабоумни". "Ебатти конспирацията!" - изхрачи се в локвата, извади оттам с гумени ръкавици ключовете и влезе в хранилището на дефицитна литература. Намери търсената книга, старателно я уви в рекламен плакат на първия брой на списанието "Чюшкоядство - еликсир за мазохиста", и си тръгна. ..."

стр. 50-52