автор: FluBalu

Откраднаха ни медния казан —
на селото последната светиня.
Но мъката не се теши с айрян.
С казана и ракията замина.

Купешката е скъпа и менте,
и някакъв акциз е бил наложен.
В Европа са направили картел,
цената там е вдигната безбожно.

Пък селото далеч е от града
и живите са точно шепа хора.
Ракийката ни пази от беда.
Без нея се живее нанагорно.

Жените са свадливи и мълчат,
мъжете без ракия все пустосват.
Животът, Боже, без казан е Ад,
вода не пием — била смъртоносна.

Събрахме се на селския мегдан
и всеки бе нарамил тежка сопа.
Дори да ни затворят във зандан,
казана ще си върнем от Европа.

Цвета Иванова