автор: dedenze

Душата напира да тръгне,
измръзна самотна в тъга,
не може години да върне,
рой спомени, зимна река.
Писмото ти само ми стига,
написано с твойта ръка,
не като вестник и книга,
ръкописно, за мене, сега.
Не пиши думи от кой е,
почерка помня в съня,
красив е, нещо тъй твое,
обичано, като любовта.
Пиши със старо мастило,
което размиват сълзи,
с радост и мъка дарило,
изпълнило много мечти.
До сърцето,там ще го нося,
ще ме грее и в сетните дни,
друго не искам да прося,
писмото ми стига помни.
Напиши думи, искрени, три:
„Привет приятелю добри!”
Ненужни са други нали ?