автор: DianaStefanova

Ти си хищник. А аз съм поет -
за глада ти меню твърде бедно:
нетърпимо банален сюжет,
в който лошата аз те отведох.

Беше есен, гора, смутен здрач
от лъчите на страсти разгръщан.
Впила пръсти в страха, бях ездач
и сърцето ти вълче прегръщах.

Остра падна нощта за финал,
хирургично разтвори се вътре.
Нейде виеха злъч и печал,
но обратно не водеше пътят.

В мен вълчицата късно узря;
из полето на спомени скита -
стана крив и злокобен света
и навсякъде виждах очите ти.

Прекосих после мъртвия бряг.
Тръгнах тихо, с коси разпилени.
Заваля опрощаващо сняг.
Затанцува небето над мене.

И сега в пълнолунни следи,
на дървета в съня се оглеждам.
Вълча сянка над думите бди
и злината в добро пренарежда.

Хищник бях. Ти - поет. А сега
есента в мен с листа размишлява -
разпознах те, отронен така.
А водите текат, продължават...