автор: oziris

Отвъд планините с мъгла увенчани,
към древни чертози в недрата смълчани,
през утринен мрак потегляме пак
да дирим вълшебното златно имане.

Джуджетата силни магии творяха
и техните чукове звънко кънтяха.
В най-тайния кът, где сенките спят,
далеч под скалите дворците им бяха.

За елфи и древни крале отдалече
безброй красоти сътворяваха вече
и знаеха тайни, лъчите сияйни
да сбират във камък, скрепен върху меча.

Превръщаха в наниз звездите среднощни,
венчаеха дръзко короните мощни
със драконов плам, а слънцето там
с луна съчетаваха в плетки разкошни.

Отвъд планините с мъгла увенчани,
към древни чертози в недрата смълчани,
през утринен мрак потегляме пак
да дирим забравено старо имане.

Бокали дълбоки извайваха нови
и арфи от злато; де никой не рови
лежаха във мрак, и пяха със смях
песни, нечути от елфи и от хора.

Боровете бучаха като хищни птици,
ветровете виеха като вдовици,
а огъня ален, редом запали
дървета и храсти, и малки тревици...

Камбаните биеха във долината,
а хората плачеха, с мъка в сърцата;
че драконов гняв, във огън излян
техните къщи сравни със земята ...

Планината пушеше под луната
Джуджетата чуха зова на Съдбата.
Те бягаха с страх, умираха в прах,
изпод краката могъщи, под луната.

Отвъд планините мъгливо-жестоки,
към затвори и зали в недрата дълбоко
през утринен мрак потегляме пак
да си върнем ний златните арфи и стоки!

Отвъд планините с мъгла увенчани,
към древни чертози в недрата смълчани...


Оригинал:

Far over the Misty Mountains cold
To dungeons deep, and caverns old
We must away ere break of day
To seek the pale enchanted gold.

The dwarves of yore made mighty spells,
While hammers fell like ringing bells
In places deep, where dark things sleep,
In hollow halls beneath the fells.

For ancient king and elvish lord,
There many a gleaming golden hoard
They shaped and wrought, and light they caught
To hide in gems on hilt of sword.

On silver necklaces they strung
The flowering stars, on crowns they hung
The dragon-fire, in twisted wire
They meshed the light of moon and sun.

Far over the misty mountains cold
To dungeons deep and caverns old
We must away, ere break of day,
To claim our long-forgotten gold.

Goblets they carved there for themselves
And harps of gold; where no man delves
There lay they long, and many a song
Was sung unheard by men or elves.

The pines were roaring on the height,
The winds were moaning in the night.
The fire was red, it flaming spread;
The trees like torches blazed with light.

The bells were ringing in the dale
And men looked up with faces pale;
Then dragon`s ire more fierce than fire
Laid low their towers and houses frail.

The mountain smoked beneath the moon;
The dwarves, they heard the tramp of doom.
They fled their hall to dying fall
Beneath his feet, beneath the moon.

Far over the misty mountains grim
To dungeons deep and caverns dim
We must away, ere break of day,
To win our harps and gold from him!

Far over the Misty Mountains cold
To dungeons deep, and caverns old...