автор: galiakara

На разсъмване, когато по брега ще вървим,
забравили обидите и болките отшумели,
когато ще сме сринали всички условни стени,
и топлината на ръцете си ще сме вплели,
нашата нова приказка ще изваем по пясъка...
Може би тя ще бъде последната ни мечта...
Прегърнати, отразени на слънцето в блясъка,
ще ти прошепна: Не искам да бъда сама...

04.09.2015
Варна