автор: Macossa

Баналното начало, човешката борба, война,
вечното пътуване по пълнолуние, малките неща,
изненади и провали, щастие, тъга,
робуване на разни правила, норми, чудеса.
Още с крехкия старт в бурята на битието,
мисълта чевръсто тук покълна,
благодариш й за което, но не щеш ли и
надежда през вратата се промъкна -
съзнанието ти цяло тя запълни
и за жалост на извънземна помощ се натъкна.
Първия ти опит - бележит и плах, пръв и неуспех,
сразен мигновено като с взрив от динамит,
достойнството ти бе на пух и прах,
какъв крах, какъв осуетен сюжет -
пропит с несигурност, съмнение,
може би просто липса на късмет.
Заблуда ли бе това или първи стъпки в пясъка,
запитваш се - как се продължава отсега нататък, а ?
Недоумение запълзява в твойте жили,
почваш да усещаш как бавно губиш сили
и затъваш в бездънна яма до колене
чак в друго измерение, едва ли не.
В тоз` чутовен въображаем, скрит тунел,
забелязваш по стени и по врати
всичките онези изгаснали мечти,
всичките онези погубените дни,
всичките чувства и моменти,
държали те с причина буден до зори.
Неизбежният катарзис връх е взел,
последван от скок обратно в реалността,
избистрено съзнание, кристализираща се цел,
премахнато влияние, неминуем сблъсък с гранитната стена..
Потъваш, и ти дори, безмълвно във забвение,
чувстваш, че се давиш в бушуваща река..
Отшумява пръв гневът, след него и ревът от бяс,
гарниран с примирение..намираш само
вече безвъзвратно изстинала мечта.
Опитът - замъкна те отново с дългите си пипала
от клокочещия парещ кладенец дълбок
на привидно детската, но болезнена игра
директно в бистрия, разумен, тих поток.
Едва тогава започваш да се смееш на тоз тиранин, върл деспот,
чийто зъл танц играл си, пазил в тайна,
намразил и сега захвърляш кат` хомот -
на гениалната творба пълна със надежди,премеждия,вълнение,
болка, тежест,прошка, изкупление..
наричана от масата - живот!