автор: traveling_musician

Лято, лято, още се помним
от гара с газирана скука.
Ти с разперена сянка ме молеше
да ти пукам в перата мехурчета.

След години мъчителна суша,
морска мечта ни повличаше.
Към кули от пясък се спускахме.
На принц и на просяк приличахме.

От изток една платноходка
с крилете от вятър ни махаше.
А утре със тебе, отровени,
ще дишаме пушек от влаковете.

Какво да се прави! - Пловдив,...
чувствителен - морски отвсякъде!