автор: rumpel

Тръгни напът с железните обуща,
сложи и още някой чифт в торбата.
Минавай през реки, блата и суша,
търси из пещерите пълни с злато
една любов, красива като фея,
от изгрева откъснала вратига.
С усмивка самодивска ще ти пее,
с очи, като талази ще намига.
Омайниче ще крие в пълна пазва,
обичниче ще сплита в горска доба.

Отминеш ли - греха ти ще наказва.
Останеш ли - ще ти дарява обич!

А ти - изпълнен с образа на фея,
стаила се в сърцето непослушно,
учуден пред деня ще занемееш,
че скъсал си железните обуща!