автор: galiakara

Eдна въшка, още от гнидичка малка,
била твърде хитра и упорита нахалка.
Откъдето да я гонели и пръскали с отрова,
тя се измъквала здрава и читава, като нова.
Колкото и да увеличавали мерките и нормите,
надушвала всяка акция срещу себеподобните.
С лукавия си характер лесно ги надхитрявала,
урок по актьорско майсторство тя им давала.
Така лека – полека към върха се стремяла,
със стройна методика към него вървяла.
Цел си поставила да обори практика и теория,
като напише за въшката чисто нова история.
Лепнала се върху темето на млад бизнесмен,
който за нейно щастие, на жените бил фен
и се престорила: първо- на весела Чебурашка,
после превърнала се в очарователна Пепеляшка
Забавлявала Принца с разни превъплъщения,
докато налапал въдица. После поискала обещетение...
В игрите, той истинското й лице не разбрал
и хитрата въшка му стоварила сватбения си дар...
Народила му купчина симпатични въшлета,
но вече от знатен произход, с чипи нослета...
Тъй нашата въшка достатъчно сили набрала
и никой не можел да я мръдне от пиедестала
Смучела кръв от злощастния царски род,
от придворните, от целия беден народ,
докато толкова ненаситно тя се ояла,
че като балон се спукала и разпиляла...

Тук, виждате, има простичка и мъдра поука:
Алчен ли е човек, Злото на вратата му чука!