автор: galiakara

Одата е лирическо произведение, пропито с възторжени чувства. Затова и кръстих моята ода „бутафорна”. В нея няма възторг, тъкмо обратното – болка от съществуването на подобни реални хора, чийто егоизъм се е превърнал в начин на живот, а грубостта и пренебрежението им– в поведение към околния свят.
Авторката
Беше ранна пролет – с аромати и цветя
Всичко обичайно, както си му е реда
Две дами – знаещи, можещи и работливи,
след дълго умуване и разговори решили
настоящото лято да изпълнят със труд.
За добрата идея си пийнали и Мавруд.
Започнали проучване и в Интернета,
за изгодна, подходяща за тях оферта.
Речено – сторено. Не липсвали предложения,
Но... възникнали и най-различни мнения…
И за да постигнат пълно, взаимно съгласие,
дали си двете петдневно „междучасие”.
После обсъдили предложението на своя позната,
зряла дама, но от фамилия знатна, богата.
Тя от месеци красиво ги убеждавала
колко приятно ще е за тях и безпроблемно,
а за фамилията видна – изключително ценно,
да въведат ред в обърканата им организация,
като с това им направят макси- презентация
на силите и възможностите професионални,
за да измият многото хули и думите кални,
с които пресата безмилостно ги залива
и бензин в пламтящия огън налива...
Поласкани от милите й думи и уверения,
дамите, след мъчителни размишления,
се поддали. За жалост, налапали с радост стръвта-
надделяла глупавата им емоция, а не мисълта...
И ето ги двете в комплекса северноморски, чудесен
отвън. Но отвътре – съвсем не славеева песен!...
Всичко изронено, мръсно и в плътна ръжда,
ха, да видим, как двечките ще се справят сега!
Запретнали здраво ръкави, заели се с чистотата-
Търкай със шкурка, грундирай, а за отплата –
няма за ядене, спиш на мухлясъл дюшек...
И разбрали дамите: попаднали са в отминал век...
Справили се те, да кажем: със триста зора,
макар яко да им се е „отелил даже и вола”.
Открили сезона, дошли първите туристи
във ВИП-бунгалата – парфюмирани, чисти.
Скапани от умора, но доволни от резултата,
посрещнали с радост своята стара позната
Тя приятелски ги потупала по гърба - за похвала
и завчас надежди супер големи им дала,
че лятото се очертава да бъде невероятно,
игриво, забавно, весело и много приятно...
Лесно се обещава от високия пиедестал,
не знаела тя, дамите на какъв са хал...
А и... на хоризонта явила се „голямата шефка”,
приемаща човека за незначителна еднодневка.
Разфучала се в “еуфория” наляво, надясно...
На всички в комплекса им станало ясно,
че буреносни облаци отдалеч се задават
и се старали в кьошета тъмни да се скатават,
да не попаднат под жестокия й словестен бич,
а тя - с навирена грива, наконтена в смешен кич,
беснее лудо, „правосъдие щедро раздава”,
без да мисли дали персоналът го заслужава -
този, който й вади пачките всеки божи сезон.
„Шефката” размахва пръст, крещи без резон.
Самозабравилата се, надута милионерка
все едно, че командва бездушна манерка...
Нашата блага позната в чудо се вижда,
в гърдите й вълна от негодувание приижда,
но знае добре: „ Срещу ръжен не се рита”
С душа подтисната и на катове свита
напуща бързо безмисленния й монолог,
който няма по себе си никакъв аналог...
А нашите героини събраха своя багаж,
не бяха дошли на курорт, нито на стаж,
да ги”мачка” милионерката не позволиха.
Уверено „свиха бели платна” и решиха
да отплуват към други, непознати земи,
където трудът им ще е полезен, ще се цени.
И човешкото им достойнството ще се зачита,
а и опитът им дългогодишен ще се почита!
Епилог:
Известно ми е, че няма хора незаменими.
Но твърдя, че всеки има качества ценни и зрими!
Само слепецът духом не може да ги съзре
и винаги намира поводи да се „заяде”
Своята глупост и изумителна простотия
той ниже ден и нощ – като гердан на шия.
Докато настъпи мигът - на същия този гердан,
да увисне самообесен като „чувал съдран”!

Галя Карааргирова