автор: Alt

1-ви кръг:
С голяма изненада установяваш, че си прописал.

2-ри кръг:
Пишеш за себе си.
И ти е светло. Хубаво... Чисто...

3-ти кръг:
Пишеш. Споделяш с близки и приятели.
Вълнуващо. Страшничко, някак.

4-ти кръг:
Самоиздаваш книжка.
И се радваш, радваш, радваш...

5-ти кръг:
Пишеш. Публикуваш. Във виртуални форуми. Списания.
Един от многото си. В това няма нищо радостно. Обръгваш. Но, започваш да му хващаш цаката.

6-ти кръг:
Минало е време. Знаят те.
Все още се радваш. Начало на brain damage.

7-ми кръг:
Най-изненадващо предлагат да те издадат.
Последен проблясък радост. Докато наистина те издадат, угасва. Оттук-натам - мрак.

8-ми кръг:
Един ден, най-вероятно по телефона, най-вероятно този, който те е "издал" и скъсал нервите, ти казва, че едни хора се интересуват от теб. Американци, казва. Литературни агенти.
Пращаш го по дяволите.

9-ти кръг:
Америка лудва по теб. Получаваш аванс за три ненаписани романа. Надяват се да напишеш поне единия.
Абсолютно ти е все тая.

10-ти кръг:
Няма спиране. Написал си трите. Още пет. До един бестселъри. Върха си!
Пиеш. Ръцете, треперят. С мъка мислиш за младостта. Бедната, тихата, никому неизвестната. Щастливата...

11-ти кръг.
Откупуват правата за филмиране.
Богат си. Като Крез. Нямаш сили дори да мислиш. Не пишеш...

12-ти кръг:
Не пишеш. Вече пета година. Получаваш Нобел за литература.
Сред море от "светкавици" и красавици една мисъл с мъка изплува в мъртвото ти съзнание - кончината на Мартин Идън. И потъва. С него. И с теб.

13-ти кръг:
Гледаш от каменния си монумент.
- Боже, какво направиха с мен?! - Вече двеста години никой не ти отговаря. Носят цветя...