автор: vemes

В началото....няма начало. Всичко е един отдавна започнал кръговрат без видим край.
И капката се роди; създадена от смъртта на други капки под зноя на дневното, трудещо се слънце, изпарили се от земята и дали нов живот. В него се обедини старо и ново, тъмният облак насред намръщеното небе и чистотата на капката. Още във високото тя виждаше син света, просторен, необятен, пълен с непознати, невероятни неща. После почна да слиза все по-надолу - заедно с другите капки, които винаги бяха около нея, но все не се докосоваха. Някои се разбиваха още в началото на своя полет, във високи, непристъпни, непреодолими върхове, планини или в други летящи създания (бели, черни, сиви). Дойдоха и постройките на хората, които отгоре изглеждаха като мравки, незнаещи, бързащи, като изгубени в лабиринт, търсещи своя дребен изход.....А си мислеха, че могат да стигнат небеста, странен род от глупци !

Все повече капки изчезваха, сблъскали се с мрачните бетонени сгради и калната земя наближаваше.....Можеха да паднат в морето или в някоя река, но не сега, някой друг път, може би в друг живот. А капката - тя потърси вятър, който да я отнесе към водната шир, нямаше такъв - само спокойствието и сигурността на калта, тъй необятна
като човешката глупост.