автор: sofia_air

Разсъхна се плътта й. Посивя.
Набръчка се земята и напука.
Животът вцепенено се смълча.
Реката отъня и закуцука.

Небето озверяло сипе жар.
Тревите първо стъпиха на пръсти,
а после се предадоха докрай.
Чернеят и изсъхналите храсти.

Щурците не подеха тържество.
Забиха струни – зноят ги захлупи.
Без тях какво е лятото, какво?
И ето че покоят се начупи...

Светулките и те берат душа.
По някоя из тъмното пролази.
Небето пак примигна на лъжа.
Веднъж и дваж. А после се отказа.