автор: tzvetcomarinov

Събратът в любовните пирове безпогрешно беше разбрал онова за което той зори не отвори уста.
-Отче Генадий, дяволът ли ти отнесе разума? Как така ще посегнем на ратая и вземем грях на душите си.
-По-малък ли ще бъде неговият, ако тефтерите попаднат в ръцете на ония, дето мразят бога
повече от врага си. - напосоки подметна йеромонахът, сякаш търсеше съдружници и подкрепа за казаното. - И стане главната причина, че Господ загуби няколко измежду своите най-верни чеда.
Генадий се прекръсти машинално, заради споменаването името господне, а не от изреченото. Добре познаваше физиономията отсреща, лепваше се тя винаги върху лицето на другаря му, щом нещо вътрешно и здравата се е объркало.
-Какво? - попита архидяконът, изглежда още недоумяваше, защо трябва да се направи по тоя начин. - Може направо да поискаме тефтерчето. С уговорката да го пазим от лоши очи и помисли.
-Нека така да бъде, отче. - съгласи се Генадий от раз и счете казаното за достатъчно.
"Наивник или глупак си, Науме? - продължи по-нататък дълбоко раздвоен в своята глава. Смяташе се за по-умен заради важното според него, че има по-висок сан в манастирската йерархия. - Това няма никакво значение, взел съм решението". Широко отворените зеници насреща, упорито настояваха да чуят и по-различно и успокояващо.
-Добре. Ще помислим, как е най-богоугодно да постъпим. Нека изберем и по-правилното да бъде.
До сега Наум като вярно куче го следваше по петите, но той все не го изпускаше от очи за по-дълго време. Защото отдавна бе забелязал важното и полезно за тяхното приятелство. Архидяконът трудно прави разлика между вярност и глупост. Сега ще си наложи малко повече мислене, да намери решение, как да направи тоя смотаняк съпричастен към онова дето е решил. Налага се да го извърши, дори колкото се може по-скоро да бъде. Ратаят изкарва добитъка на паша и среща момчетата от селото. Като нищо ще му завъртят главата да тръгне по техните вечеринки. Където освен да танцуват и веселят като млади хора, новите им говореха и от своите приказки. Ще подлъжат хлапето да отвори уста за тънките манастирски работи, след което и да им покаже какво е записвал в своето тефтерче.
И той помогна за идването на тая лошотия до главите им. Когато взеха момчето да помага в гледането на манастирските животни, някой подхвърли. Добре било да го научат на четмо и писмо, нека сам да пие от благодатта на божийте книги. Включи се отец Генадий в уроците, макар да го правеше с нежелание, а само защото не беше успял да разбере. Дали това не е заръка лично от архимандрита на манастира. Тогава нещата вървяха,че той ще отиде по-нагоре в епархията и следва да посочи свой заместник тук. Божийте служители добре следваха написаното от църковните книги, но слушаха и онова, дето се казва от по-главните измежду тях.
Трябва наистина да държи изкъсо тоя Наум, защото нещата с ратая може да се окажат и не толкова лесни, както изглеждаха на пръв поглед. Възмъжал е глупакът не за своите години, а от постоянна работа с вилата и лопатата в обора, ръцете му са наляли немалко сили и сръчност. И още да се предвиди това. Глава дето умее да чете, по-лесно се досеща за онова, което не пише в книгите.
Архидяконът не биваше да го изпуска за по-дълго от своите очи, щом иска да му бъде полезен и не създава грижи. Ето и сега, Наум е готов да се излегне най-блаженно под сянката на дивата круша. Да се отдаде в разума си на приятното около преди половин час и не мисли за нищо друго, а не, че отдавна е настъпило времето да се прибират. И колкото може по-скоро да стане това явяване в манастира.
Вярно, ще измисли правдоподобно обяснение, защо са били извън портата, но не бива да забравя онова, което лично препоръча игуменът. Може и да не тръгнало от неговата глава, но все едно, ще се съобразяват с казаното преди една литургия на всичките монаси. Преповторено още няколко пъти, преди започването на вечерната молитва. Новите властници, хич не обичаха служителите на бога. И като ловджии на гюме ще ги причакват, да ръфнат някой измежду тях. След малко манастирското клепало ще заудря, трябва да бъдат заедно с останалите монаси там. А както личеше в момента, тия неща въобще не вълнуваха главата на другият прелюбодеец. Свалил е архидякон Наум килимявката и внимава само за едно, да изчезне видението с белотата от пазвата на вдовицата.

Цветко Маринов