И времето откъсна лотоси
и ги закичи в твоите коси,
ти нежно понамести кока си,
ръка протегна, каза ми – Води !
И те поведох всред треви,
в безкрайните поля изгубени,
вятърът развяваше мечти,
да просим от звездите – ни принуди.
Но аз те имах теб –
най-хубавата всред цветята,
а погледът ми скиташе навред,
обгръщаше и необята.
Бях най-богатият завинаги,
от завист падаха звезди,
с презрение – подминах ги,
аз имах твоите очи.
Може би се лъжех и не знаех
колко кратко трае вечността,
тази нощ така омая ме,
мойта цялост в твоята се вля.
И станахме една душа –
там всред дивите поля.
От страстта – в пръстта,
израснаха цветя.
Там вечно ще живее Тя,
Любовта - в усмивки на цветя.
Tам всред дивите поля.
botyo