автор: Melpomeni

Не мога да си събера думите за да ви разкажа какво ми се случи преди около час. Стоя си у дома в салона. Прозорците отворени и завесите дръпнати. Чета една книга и слушам нова джаз компилация. Хапвам си диня. Нали до тук, си го представяте пълния релакс, особено cлед като изгоних досадните комари и навън температурите паднаха до 31гр.

Та седя си аз и си се радвам на спокойната вечер, когато изведнъж една фигура застава на прозореца. Фигурата е женска, черна и принадлежи на 100% циганка. Зад нея се подава мъж и още един мъж...пак цигани. И ми говорят нещо, но не знам какво и пристъпват на прага. Жената ми прави знак с ръка, да си седя. Че като скочих, че като викнах, хвърлих книга, компютър, диня...Те се дръпнаха и единия мъж ми се кара: “Не викай така, какво викаш!”, на гръцки език. Ама и явно застрашително съм изглеждала защото се обърнаха и тримата и взеха да бягат. Аз крещя и тичам след тях и изведнъж се сещам, че нямам чехли, и изобщо съм твърде по домашно му и спрях. Пък и нямаше шанс да ги настигна. И да ги бях настигнала, какво? Не знам карате.

Докато продължаваха да тичат един от тях казва: “Ама много вика тая бе...!”, на развален български език.
Значи научили прекрасно гръцки, но за българския не им е стигнало време ли? Ето това е дами и господа, какво образование имаме в България. Срамота! Като ще краде, поне на български да се разберем, че по лесно ми идва псуването на български, не че и гръцкия не умея да им навия ушите на суфлаки от срам...Но по викане, се оказа, че в цяла Атина нямам равна. И на бой с чехли също съм добра, особено ако са ми под ръка. Виж в чистене на диня от маса, килим, плочки, стена и полюлей ще се специализирам тази нощ, след като ми се успокои нервната система. Кръвното налагяне след критичните пет минути беше 132 на 68, което май е физиологично, дори учудващо физиологично, при условие, че прочетох, как двама българи заклали един дядо на Крит и други двама българи окрали един мъж, и да се изправя очи в очи с други трима на вратата на салона си.

От тези тримата мургави герои, двама са ми “познати” от преди два месеца. Пак съм у дома в салона. Пак на вратата, но този път затворена се появяват жената и единия мъж и се опитват да видят през пердетата, какво има вътре. Аз не се показах, но с жест с ръка им дадох да разберат, че не са желани. Сега се появиха пак и бяха трима. Според една стара арабска поговорка, леко перифразирана от мен, щом едно нещо се е случило един път и се е случило втори път, със сигурност ще има и трети...

Онзи ден намерих една картинка за пирамидата на живота. Най-долу в осовата са чисто материалните нужди, а най-горе творчеството. Разклати ли се една от тези структури, всичко останало просто няма значение. Сигурността у дома е много важна за да можем да постигнем духовният баланс и да бъдем щастливи. Въпроса как да го постигнеш този духовен баланс, след като около домът ти си се навъртат мургави субекти, търсещи да ти откраднат третия велосипед, след като са ти отмъкнали вече два, но нали три било за щастие. Няма да им им търся кусури, че не влизали в час по български, поне могат да броят до три...