автор: Caniko

             Невероятна е красотата на заобикалящия ни свят с цялата гама от цветове и звуци от палитрата на Всемира! В страната на Изгряващото Слънце, след празника на цъфналите вишни пролетта поканва лятото и то идва с един от най-красивите си празници посветен на светулките. Малките крилати бръмбарчета пърхат около дърветата и сътворяват магията на летните нощи. Тяхното меко сияние е приказно, те са истински горски феи и се радват на легендарни почитатели от древна и модерна Япония.
             Още от ерата Хейан (794-1185), поети и художници се вдъхновяват от романтичното сияние на светулките. Всяко лято благородници организират нощни екскурзии за наблюдението им в любовният им период. Тия малки насекоми използват светлинни сигнали, за да флиртуват с потенциален партньор. И съвсем естествено, в класическата японска поезия светулката е символ на любовта. Не е случайно, че една от особено очарователните и запомнящи се сцени от романа „Повествования за принц Генжи“ (1), е когато героят в една такава нощ успява да види лицето на известна красавица освобождавайки десетки уловени светулки.
             И тогава и сега хората, независимо от тяхната възраст и пол, в топлите летни нощи са в горите или край планинските потоци, за да наблюдават и да се опитат да хванат светулки.
             Тези светещи фенерчета могат да се видят на разстояние от около 90 метра. Представяте ли си как те оживяват нощната гора, все едно че сте попаднали сред звездното небе. Някои просто им се любуват, други ги рисуват или ги възпяват. Любимо занимание е ловенето на светулки. Приготвя се фенер от оризова хартия. За примамка се използва женска светулка. Може да се намери между тревите. Те са безкрили, изпращат сетлинни сигнали и очакват свободен мъжкар. В един фенер обикновено се побират около 40 светулки, които могат да осветят пътеката ви. В края на вечерта фенерите се отварят и отлитащите светулки произвеждат истинско светлинно шоу.
             През месеците юни и юли, в Япония се провеждат фестивали посветени на светулките - *хотаруматсури*. На определени места край реки в близост до големите градове като Токио, Киото и Хирошима се провеждат нощни събирания и организаторите обещават, че ще могат да се наблюдават повече от 3000 светулки. Дивите светулки предпочитат влажна среда с липса на вятър, и техния брой обикновено достигна своя максимум около 20:00 часа.
             Трудно е да се повярва, че е имало време, когато светулките са имали числено превъзходство пред светлините на града. Тогава въздухът не е бил замърсен и изкуствени светлини не са им пречели в комуникацията. В наши дни на много места популацията им силно е намаляла и за това на някои фестивали се освобождават специално отглеждани във ферми севтулки.
             Днес японското общество изпитва носталгия по автентичния селски пейзаж. Ражда се един нов символ – светулката. Тя е емблема на селищата съхранили чистотата на речните води, прохладата на вековните гори и жителите им са в пълна хармония с майката природата.
             Светулките ни напомнят, че светът е красив, че ние сме част от него и сетивата са ни дадени, за да го усещаме и имаме сърце, за да го обичаме.

-----------------------------------------------
(1) Повествованиe за принц Генжи (源氏物語) (The Tale of Genji), автор г-жа Мурасаки Шикибу (紫 式部) ( Murasaki Shikibu), е първият в света роман написан между 1000 и 10012 година