автор: panbal

(притча)
Живял някога в една малка европейска държава голям цар. Цар Борислав. Голям човек бил, по-голям от някогашния се братовчед от старобългарското царско потекло! Голям на ръст и на големи приказки, на големи пътни строежи, на големи планове и реформи, които обещавали щастливо детство, щастлива работа и любов, щастливи старини на всички поданици. Затова всички го обичали и като ястреби го бранели от хули и лоши уроки. Затова народът му прощавал дребните грехове и диктаторските увлечения, вярвал му и все чакал да види родната си земя като Райска градина. С голямата Райска ябълка по средата и голата Ева под нея!...
Но имало една малка подробност, която засенчвала голямата царска политика. И на царедворците около него – хазната била празна! Празна, не защото нямала авоари от минали години, не защото държавата била бедна, а народът мързелив; не и защото другите приятелски държави не помагали с пари и разни други помощи. Корупцията в държавата била голяма, законите масово се нарушавали и мошениците преуспявали, крадяло се на ляво и на дясно, посред бял ден... Тогава инициативният, непримиримият, симпатичният цар, любимецът на народа, след като измолил и получил извънредни пълномощия да разследва, да наказва със затвор, включително да съди и беси крадците по мегданите – обещал тържествено да опази хазната на всяка цена, както той си знаел. Повикал в царските покои най-добрия, най-верния, най-достойния човек в царството, приятел от детството, който съвместявал вече три от най-висшите длъжности на държавното управление, за да му стовари на гърба още една длъжност.
- Слушай, верни приятелю! – започнал веднага царят.- Трябва да спрем кражбите от хазната, иначе – загубени сме! От днес те назначавам и за Главен ковчежник с ранг на старши министър на финансите, утре декретът ще бъде гласуван от Народното събрание. Първата ти задача ще бъде да смениш всички брави и кодове. И запомни: за тая свещена златарница, хазната, в цялото ни царство ще има само два ключа, два кода – за мене и за тебе!
- Но Ваше Величество! – опитал се да възрази новият ковчежник. – Каква ще ни бъде файдата, след като в царството се навъдиха толкова много ключари, че...
- Млък! – прекъснал го царят. – Все бързаш като теле пред майка си и пред мене! И точно тогава правиш най-големите фалове. Слушай по-нататък!... Новите брави, ключове и кодове трябва да бъдат изработени само от един майстор при пълна секретност. Когато всичко бъде готово...
- Ясно! Трябва да има някаква награда за майстора, нали...
- Ей, на, пак ме изпреварваш! А знаеш, че трябва да си винаги една дума, една крачка, една сянка след мене! И не искам да ми отговаряш като папагал, а като мислещ човек!
- Разбрано, виноват, Ваше Величество!
- Хайде, стига с това „виноват”, бе! Няма що да ми напомняш деликатно, че съм бил гавазин на предишния цар с руски калпак!.. За ключаря говорим. Никакви награди!
- Ами тогава... За да ни е пред очите, може би трябва да го направим министър или депутат! А?
- Глупости! Ама ти днес хептен ме разочарова!... Още ли не си разбрал, че апетитът и алчността на тези дребни властници, под нас, са безгранични! Затова... наведи се, дай си ухото!... Майсторът с всичките му тайни около новите брави, ключове и кодове трябва да се елиминира! То-тал-но, разбираш ли? Катастрофа, сбиване, отровни гъби, скоропостижна болест... измисли го, поне за това те бива.
- О-о-о! – възкликнал веднага верният приятел. – Как не се сетих! Умен си, Царю честити, сто години да живееш!... Това ли е всичко?
- Не, чакай!... За да сме напълно сигурни, че от хазната повече няма да се краде, трябва да вземем и профилактични мерки. Ще издириш поименно всички стари и нови ключари в царството и тях ще неутрализираш, както намериш за добре: клетвени декларации, денонощно подслушване, в краен случай - командировка в затвора или изгнание зад граница с някоя фирма, която набира работна ръка за чужбина.

Всичко станало бързо, чисто и безшумно, както Царят го замислил и както заповядал.
Но минало – неминало много време, акцията по опазване на хазната затихнала и Царят решил лично да провери баланса за отминалата година. И отново старата история – ужас! По документи уж всичко било наред, но хазната била почти празна. Липсвал половината от допълнителния милиард приходи от митничарите и от бирниците, които той лично осигурил.”Не, не може да бъде! –прогонвал всяка мисъл за изневяра на верния приятел. Че нали той два път от смъртна опасност ме спасява, три пъти от изборна загуба!... Трябва да разнищя тази работа!”
И започнал разнищването отдалеч-отдалеч...
Живял по него време в съседското царство прочут слепец-вълшебник, гадател и магьосник под запрещението на неговия цар. Понеже всички царедворци там се страхували от невероятните му способности, държали го под ключ. Но цар Владислав, понеже бил голям приятел на другия цар по авджийска линия, измолил да му се даде слепеца на разположение за 5-6 месеца, докато си реши проблема с кражбите в хазната.
Пристигнал човекът като скъп царски гост-учител по развитието на неговите окулски дарби (такава била версията за пред царедворците), но преди да се заеме със задачата си, поставил ребром няколко условия: 1) Да му посочат поименно най-видните люде, мъже и жени, в държавното управление 2) Да му осигурят подходящо общуване с тях на тържества, приеми, коктейли, частни аудиенции 3) Да му организират дискретни, „случайни” срещи със съпругите, секретарките и любовниците... Но най-проблемно, странно и жестоко било последното условие на гадателя, по което двамата дълго спорили, умували, но все пак постигнали консенсус. А то било следното: За да бъдат сигурни и двамата, както за хазната, така и за живота си от кървавото отмъщение на голямата корупция и голямата мафия, всички крадци на авоари, на сухи пари и съкровища от хазната, да бъдат публично съдени от чуждестранни съдии и прокурори, а най-виновните, поне пет-шест души, да бъдат обезглавени на Дръвника, по стар царски обичай, като заговорници и предатели!
И така близо година време специалният гост на царя работил по задачата си тихо, спокойно и съвестно, за да си отработи с чест и достойнство големия хонорар. Двама чуждестранни прокурори и десетина пълномощници на Международния царски съд ежедневно обработвали неговата жива и телепатична информация, правели справки, организирвали наблюдение, докато накрая се стигнало и до обвинителния акт – изготвен по всички юридически изисквания, без странични внушения и участия.
Но първо Царят бил шокиран и слисан, че цялото обвинение на заподозрените се въртяло около ключовете и кодовете на хазната. Дори самият гадател нямал смислено обяснение, как са се появили дубликатите, с които най-отговорните държавни мъже, посред бял ден, спокойно си влизали и излизали от хазната и все по нещо си чопвали! Царят и верният приятел от детството изпаднали в паника. Има си хас, сами да са си докарали тоя сляп таралеж в гащите и накрая те да операт пешкира на независимия съд! Защото логиката на развитието на процеса сочела само към двата ключа и двата кода, сиреч, към двамата най-първи мъже в държавата...
В този критичен момент обаче слепият гадател успокоил страстите с изричното си пояснение, че те са напълно невинни и чисти от всякакви съмнения! Следователно, доказаната вина била на всички останали: двадесет и пет души – царедворци и от партийния елит на държавата – министри, депутати, съветници, бизнесмени, лидери, банкери, земевладелци, текстописци... Съгласно волята на слепеца-гадател, двадесет души получили присъди, публично рязане на пръсти и затвор от десет години нагоре, а най-облажените, най-приближените до царя, с най-високи държавни постове, били осъдени за среща с Дръвника, отнасяйки в Отвъдното голямата си клетвена тайна как са се появили дубликатите и кой как си е служил с тях!
Върху оскъдната фактология на тази мистерия, най-напред в Народното събрание, после и в цялото царство, се развихрила остра полемика за ключовете и защитните кодове на хазната-златарница. Но за съжаление, до единомислие и успокоение на духовете не се стигнало, защото възниквали нови, тревожни риторични въпроси и предположения, едно от друго по-шикозни, по-интересни и по-възможни: А дали изобщо е била сменяна бравата на хазната?!... Защо така мистериозно е изчезнал най-близкият царски приятел, който с извънредните си пълномощия е притежавал по-голяма власт и от царската!? Значи, тия ключове и кодове, дубликатите, дето слепецът е открил в най-интимните вещи на осъдените, били спуснати от някое ЕНЕЛО, така излиза!... Ама и тоя гадател – хич не ми изглеждаше на слепец, а повече на сицилианска фиданка!... Чухте ли най-новата версия? Един текстописец написал голяма статия във вестника си, в която уверявал, че една от отрязаните глави на Дръвника, преди да изстине, уж му пошепнала: „ Жените... любовниците на двамата... те ни дадоха ключовете... за дубликатите... Царските жени... а тях вечно ще ги има... покрай...” Хайде, бе какви са тия глупости и фантасмагории?! Не знам, братко, но от такива глупости и фантасмагории, хазната ни още дълго време май ще е празна!

Август, 2015 г.
Панчо Недев