автор: sbydnata

Копнеж,
Любов ... едно такова нещо ...
пред теб е все едно лице,
една душа,един човек,една надежда ...

отдал си се,но без слова.
Ей тъй,завинаги и безусловно,
за пръв път,но и за последен
без обещания,без клетви ...
Просто ей така.

Добър ли, ... лош ли ... все едно ...
Дъха ти спира,
потънеш ли в очите топли,
обгърнат ли те нежните слова
и все едно светът е свършил
и има само обич след това.
Удавил си се в погледа прекрасен
и нищо,никого не виждаш даже
облян от бяла светлина.
И шепотът изпълнил е слуха ти,
напрегнал е оголените сетива
и сещаш нежност,
но и болка
Защото има само обич след това.
Една ... такава ... ,
отдаваш й се безусловно
не питаш и не искаш ... само чакаш
мига на огнената белота.