автор: argonyk

Летен ден като смок из тревата пълзи
и презряло глухарче тъгата си рони.
Неостригано стадо от млади кози -
бели облаци бръстят небесните клони.

От неказани думи смирено мълчи
тишината, завита с бохча от омара.
Бяла риба в подмола ли хладен гълчи,
или чувам на чайника облата пара.

Зеленясва сред нищото малко котле,
на синджира на дните завързано здраво.
И в брадясало с репеи остри поле
нито кон ще съзреш, нито ялова крава.

Към небето не гледа герана с око.
Подивя от неслучване старата круша.
По-прозрачен и тънък от крехко стъкло,
всеки спомен напука гърба си от суша.

Друга графика вече чертае с графит
на съдбата ръката с пречупени нокти.
Нецелунат от жаба, от поп неумит,
на живота дописвам минорните ноти.