автор: zebaitel

недовършени са ти думите
недоизказани
казваш
като лято в средата на август
нагризана праскова с полепнали мравки
или
като китайска капка
изпарила се в жегата
може пък прасковата
да не иска да нахрани човек
или капката
да иска да пробие себе си
вместо нечия глава
а аз да измислям
писмо върху кремава хартия
със завъртулки
до Артемизия Джентилески
да го сгъвам надлъж на три
после нашироко още на три
за да й призная
че мъничко й завиждам
как нейните
несъвършени в своето съвършенство старци
не виждат Сузана
въпреки голотата й
казвам аз