Пиано, мелодия, крехкост -
прозрачната моя исторя...
Ръмжи гениален портрет
от стената на консерваторията.
Здравей, мой живи учителю!
Нямам право да те прегърна
и да пипна със честна молитва
луната! Клавишите мъртви са!
Като наказан стоя под стената.
С какво да те трогна наежен?
Животът е кръчма без тяло
със всяка последна цигара
и с неграмотната своя надежда
да върне света до началото.