Протегнах поглед и докоснах дъжд.
Така ли се превръщаш в лято?
С една вълна и сол на вкус.
И толкова сърца в сърцето.
Научих думи и забравих страх.
А колко са високи дните?
До две очи, или зад тях?
Аз знам, че може по-далече.
Прибрах светулки и погребах мрак.
Къде нощуват светлините?
На север от дъжда, или на юг.
Добре е, че сега са тука.
Поръсих сън, покълна свят.
Така ли се събужда чувство?
С една пчела и вкус на цвят.
И чак сега си имам място...