автор: Krasi_Yankova-Zvezdokril

- Тя трябва да поспи – изрази мнение Оръжието.
- Кйк? – реагира въпросително Кралицата. Александра се направи че не е чула, но го проследи внимателно с поглед. Озадачи я не толкова изказаното, колкото обстоятелството че Оръжието прояви свободна воля и се опита да повлияе на кораба. Може би не беше толкова безобидно, колкото го възприемаше по навик.
Нещо се надигна откъм центъра на антената. Далечна прилика със гмуркач, едва осезаема, много повече приличаше на земен самолет, само че правен с брадва случайно открита и използвана за целта от стадо мамути. Въпреки грубия изглед имаше нещо величествено в него.
Нещо пропълзяваше, глухо като шамански тъпан удряше по тила и оформяше в мислите и „На абордаж…” , „На абордаж…”…в противовес на собствената и преценка подкрепена слабо , но категорично от вторичната компонента: „Не пипай чуждия кораб…остави го сам да дойде при теб”. Да опасност идваше от Оръжието, може би не точно от него, но чрез него, някой или нещо се опитваше да и наложи психологически надзор.
Приближи и го потупа леко по рамото, Оръжието се отпусна изненадано и почти без съпротива заспа. Ефекта беше двоен прекъсна зловредния контакт на мига и тя успя да прехвърли събралата се последните дни умора. Разреждането свърши своето, дори вторичната компонента се поокопити. Все пак Александра я разформирова и остави арахноботите в хибернация* в кръвта си. Трябваше много да внимава не беше сигурна дали при още едно пълно разреждане Оръжието ще оцелее, дали няма да го убие. Засега щеше да се отърве със подобие на махмурлук.
- Леле вече бях подготвила комплекта за евтаназия… - подхвана Кралицата. Александра оцени иронията и влезе в тон:
- Какво правят месните?
- Ами, проявяват дружелюбно любопитство, може би се канят да кажат здрасти.

***
Среброликия, както мислено го нарече Александра, се издигна предпазливо до височината на ръба на антената-библиотека. Виждаше на няколко нива. В онова което с малко въображение оприличи на себе си имаше още две същества. Те също като Обитателите имаха по пет края, но изобщо не приличаха на тях. Краищата им изглеждаха различни и някак немощни по сравнение със здравите равномерно удебелени и съвършено подобни пет края у Обитателите. Наблюдаваше ги внимателно, но не можа да разбере какво се случи. Предположи че може да се опита да общува със съществото чието съзнание остана активно. Подслушания разговор не му даде достатъчно шаблони, затова просто поклати криле.

30.07.2015г.
*хибернация - е състояние позволяващо запазване на енергия при продължителни ниски температури. Характеризира се със забавяне на метаболитните процеси, снижаване на телесната температура и потискане на дишането при живите организми. Сваля драстично обема обменена енергия (забавяне на метаболитните процеси на порядъци*) между системите при машинни организми.
*порядък – 10 на степен