Раждане, растеж, развитие, остаряване, смърт. С една дума – живот. И всичко това затворено в едно тяло, което знае само да да яде, да пие и да „живее”. Какво всъщност разбираме под думата „живот”?
Отворете тълковния речник и ще научите. Няма смисъл да описвам седемте определения. Всеки човек решава сам за себе си какво да бъде животът за него – съществуване или една възможност, дадена му от Бог, да даде нещо на света.
На картата се очертават два пътя, които аз лично бих кръстила разум и глупост. Неслучайно хората са казали „За всеки влак си има пътник”. Е, аз ще си позволя да променя леко поговорката, като кажа, че за всеки път си има човек. Следователно има и два вида хора – умни, интелигентни и глупави и прости. Не знам как биха избрали предначертаните пътища, защото това зависи от гледната точка на единия и другия, все пак тези хора имат съвсем различно мнение, както и всеки човек на земята. Всичко се случва с бързината на светкавицата, която разкъсва нощното небе, озоваваш се по средата на пътя, който си избрал неусетно и единствената ти цел е да го извървиш до край.
Напоследък имах много свободно време и реших да гледам един филм – „Власт на идиотите”. Честно казано не предполагах, че ще си направя изводи от някакъв комедиен филм, но ето, че стана. Накратко разказано е представено бъдещето, но вместо да живеят в някакво свръх общество с правила за почти всичко, хората или по скоро „съществата” живеят в пълен безпорядък и простотия. Да не говорим за елементарно възпитание и етика. Всичко беше една джунгла, напълнена с аборигени и номади.
Хората бяха толкова прости и аз гледах, мълчах и се чудех – да се смея или да рева. До там ли ще стигнем? Така, както сме тръгнали, най-вероятно, да. Не искам такъв свят за семейството си. Искам мир и спокойствие и всичко да бъде нормално. Хората да бъдат умни, за да развием света, да стане едно по-добро място. Да сложим край на злините и да се пречистим за ново начало. Нека затворим очи и си представим света по този начин, без войни, убийства, насилие и всичкото останало зло. Никой не иска, когато излиза с детето си или се прибира да се тревожи за живота и сигурността си. Никой не иска да ходи по улиците със страх, нали?
Ето. Това е. Съвсем накратко за разума и глупостта. За тези две думи, натоварени с толкова сложен смисъл. Няма какво повече да кажа. Надявам се всеки да се замисли какво трябва да направи.
За да променим света, трябва първо да променим себе си и да отворим очи за новото начало.
КРАЙ!