автор: rosi45

Тя беше толкова крехка, чуплива.
А отвсякъде я мачкаха, стъпкваха, пренебрегваха, давеха я в стрес, несигурност, безнадеждност, хаос... Опитваше се, с усилие на волята, да надигне глава, но веднага клюмваше като попарена. А толкова й се искаше да бъде красива и всички да я желаят! Вглеждаше се в очите на минаващите край нея и се отчайваше- не се виждаше в тях.Тя искаше да се раздава, да достави на всекиго радост, да заспиват с мисълта за нея.Та какво щеше да бъде животът без нея?! Сиви, скучни, бавно нижещи се дни, в които негативизмът и песимизмът превалират. Липсата й предизвикваше в очите на много хора сълзи... Моля ви, погледнете ме! Аз ще дам смисъл на безрадостните ви дни, ще ви накарам да очаквате утрото с надежда и нетърпеливо да се впуснете в приключението живот. Аз съм примамлива, красива и имам много лица, аз съм в основата на живота... Спомнете си за мен и ме опознайте! Аз мога да бъда ваша...
Но повечето хора не си спомняха вече за нея, а за други тя просто не съществувала, била мъртва, нищо не можело да я съживи...Тя е мечтата на пенсионера.