автор: ringo

„...Кого да вярва чиляк?... Очите си или ушите си?... Като гледам огледалото – не мъ показва толкоз хубав... Пък кат` чуйш Вича - дума ми, че съм изписан... Това огледало по-добре ли ще разбира от Вича?...”
Сава Доброплодни, „Михал Мишкоед”.


* * *
И аз като горкичкия Михал –
обърквам се сега кого да слушам...
От седмици не съм ни ял, ни спал -
в съмнения затънал съм до гуша!

Въпросът е дали съм аз поет?...
Един критик ми казва, че не струвам...
Че стиховете ми не са във ред -
да спра в поезията да лудувам...

И думите съм редил не така -
съгласно римо-ритмо-правилата...
Идеята ми - друго на ръка -
изобщо нямало я във творбата...

Пък Пешо, събутилник и авер,
ми дума, че поет съм като Пушкин...
„Критикът ти си няма хал-хабер
от стих! Разбирал бил!... Разбира!... Чушки!...”

На Пешо ще повярвам, щото знам -
не лъже той!... И критикува сладко!...
На оня, дето се заяжда там,
честитка мила ще му пратя!... Кратка!...