автор: apostola

Не ме нападай некоректно.
Вземи си думите назад.
Не ме обиждай ти директно.
Не ми забивай нож отзад.
Какво съм сторил аз, за Бога?
В какво виновен съм пред теб?
Със тебе любовта е дрога,
без тебе пък е пуста степ.

От тебе обич исках само.
От тебе исках и любов.
Затуй ти дадох мъжко рамо
в живот- за двама ни суров.

Не ти ли стига свободата,
която давам от сърце?
На всяка календарна дата
те нося здраво на ръце.

По-силна обич ли намери
от моята към теб, жена?
Или сърцето ти трепери
пред чужда мъжка светлина?

Щом искаш- да се разделиме!
И няма нужда от сеир.
Вината нека споделиме,
в душите ни да има мир...

А аз, останал без жената,
като пчеличката без мед,
ще духна нейде из страната
да търся другаде късмет.