автор: lubara

Вчера, пет часът сутринта, хотел „ Янтра” в центъра на града. Утринта е влажна поради топлия дъжд, който се изля предишната вечер. „ Киното е най-важното изкуство”, кой беше казал тази крилата мисъл, май се досещам кой беше. Млади хора, не толкова млади, а и малко попрезрели, като мен. И десетина деца, които се явиха по-късно. Чужда продукция, братята сърби ни облякоха в едни костюми, които са по-подходящи за късна есен. Обувам вълнени чорапи, цървули, потури и ги стягам с пояс. И една антерийка под ръка, ако ми стане хладно през деня. Има и облечени като градски кокони, има и свещеник, и ходжа, и градска интелигенция има…

Снимачният процес започва около осем часът. В началото всичко е като на шега, разхождаме се из Самоводската чаршия, след като сме изпили едно-две кафета и изпушили няколко цигари. Но след командата на помощник-режисьора, едно младо момче. „ Тишина-провиква се той- Акция!”, всичко затихва. И това се повтаря по няколко пъти на локация.
А те са общо шест. Някъде преди обяд слънцето прежуля вече безмилостно, първоначалният ентусиазъм се е позагубил, но нали изкуството изисква жертви, няма да се предаваме…
На обяд вече сме на улица „ Въстаническа”, правим едночасова почивка, раздават ни сандвичи и топла минерална вода от машина. Първите провокатори са вече излязли на светло, че как така десет евро, егати парите са това. Но никой пък не те е викал насила, и отново разделени на групи, монотонно изпълняваме лесни на вид задачки.
Филмът е исторически, двама военни са главните герои в тези снимки, има духова музика, в началото се разхожда един бял кон, има организиран пазар с грънци, дини, пъпеши и малко зарзават, медни и тенекиени съдинки, плетени дамаджани, билки и дори няколко маси пред импровизирана кръчма, където строгият майор раздава правосъдие.
Името на филма е непонятно за мен, състои се от дванадесет серии. А защо са дошли тук, те най-добре си знаят.
Накрая около деветнадесет часа всичко приключва. Обличаме отново своите дрехи, някои открито казват, че в следващите два дни няма да дойдат. Аз също, макар, че не само малки ангажименти ме възпират. Никита Михалков преди дванадесет години снимаше „ Турски гамбит”, ставката за статист тогава беше също двадесет лева. Но пък минималната работна заплата беше едва сто и десет…
Изводите всеки сам да направи.
Но пък да живее изкуството, не е лесно да се прави кино, поне малко от мъничко разбрахме това.

28.07.2015. Любомир Николов