автор: Gargabela

Виждал ли си
светулка отблизо?!
Падат минутите
като гроздови зърна.
Презряла е моята радост.

С тънка риза,
разгърден и потен,
преминава деня.
На по бира с приятели.
Хоризонтът го тегли.
Ще си тръгне.
По залез...
Тих и леко пиян.
Разпръсквам часовете -
улучени кегли
и намигам на месеца
/намусен и неразбран/.
Ще ми бодне тинтява
в косите - див кестен,
почувствал внезапно,
че е готин и млад,
че да бъдеш добър,
всъщност, много е лесно.
А светулките гаснат...
Еххх, не гледай назад!