Промених лицето си -
спуснах косите си.
Махнах грима си -
отворих очите си.
Забравих официалното -
нахлузих дънките,
скъсих дължината
И тръганх с кубинките…
Освободих напрежението -
Загърбих официалното…
Познах "наркотиците"…
Отрових Живота си…
Сега избягвам купоните,
за да общувам с Прудон - "ите" -
И почувствах импулса на вятъра…
ТРЪГНАХ СЪС СТИХИЯТА В СЕБЕ СИ…
4.00 h.,
26.01.95.
гр. София
"Животът e прекрасно нещо! Но за него трябва да се бориш.
Аз избирам втoрото."