Яхни си Пегаската сутрин, на гладно –
на яве сънувай мераци, мечти...
Замаяно-сънена яхвай я жадно,
в галоп я пришпорвай със боси пети.
И даже да рита, и даже да хапе,
дори да се моли, че иска да спи,
когато без прашки е, и без чорапи –
мигът не пропускай – тогава си ти!
Бъди обаятелен и непреклонен,
докрай настъпателен, нежен и твърд –
да види у тебе жребеца разгонен,
готов да се люби със нея до смърт!
Без повече бавене и простотии,
бермудките свои припряно събуй –
дано гола истина там не откриеш –
да яхаш Пегаски* ти трябва и... туй!
Бой..Боев, 2015
• Пегаска = нещо като Муза, ама не съвсем. Защото
„Да яхнеш Музата...” звучи някак неприемливо