автор: question_of_my_mind

Аз няма да кажа, че ти си виновната,
че всичко отива си в нас безвъзвратно.
Не всичко измерва се в черно и бяло
и всяко начало, за някой е края.

И всичките думи със тежест на камъни
когато загубваш опора в живота си,
и тази тъй грешна избрана награда
да бъдеш за малко часта си от някой.

Понякога просто дори не се чуваме
след тази полуда разкъсваща празното
понякога трябва така, да загубим,
за да успееш отново за дом и за хляба.

Не късай цветята предишни от лятото,
сезоните вземат достатъчно с себе си
от клетви, от всичко пропуснато, нямото
от всичко което не стигат ръцете ни.

Разбираш ли, живота с горчивото носи се,
и всичко напомня с това че обичахме,
добър вечер тишина и болящо,
аз не спирам да вярвам във приказки.