автор: AlexGergov

Имало едно време едно момиче. Казвала се Любов, но всички я наричали Люба.
Била много красива. Но не заради дългата си коса, красивите си големи очи или нежните си устни. Била красива, защото била изпълнена с живот. Била влюбена в слънцето, в цветята, в изгревите, в залезите и във всичко живо. Била влюбена в живота. Цялата била любов. Тя не разбирала онези, които търсят любовта. "Как може да я търсят? Та тя е навсякъде. Не я ли виждат?" - чудела се тя.
Не, не всички я виждат. Не всички я усещат. Не всички я раздават. Защото, за да видиш красотата на света, за да усетиш любовта, ти трябва нещо безценно, което далеч не всеки има - трябва ти голямо, добро сърце. Но това не е достатъчно. За да почувстваш радостта от живота е нужна още Вяра и много, много Надежда.