автор: kalayan

Три посоки на възел,
а четвъртата все ме мами напред –
на една крачка,
на един дъх,
на един живот
разстояние.
Не изпраща залези,
не посреща изгреви.
Стои и чака – сянка на прага ми.
Три посоки опитомени,
а четвъртата – дива котка в душата ми.
Къса спомени от леглото,
къса аромата на чужди жени –
тя, дивачката ничия.
Имам три посоки.
Точно три – свещено число,
а мечтая за четвъртата –
на една крачка,
на един дъх,
на една смърт.
Разстояние…