автор: Vania

Лежа сега съвсем сама
и единствена нощта топло ме прегръща.
Обгърната в ухания и бледа тъмнина,
сякаш всеки допир от кожата пропъжда.
Тихо е навън от мойто тяло,
Сънят не стига до моите очи,
а тази тишина владее ме изцяло
и чака умората във мен да победи.
Чужд светът е тази нощ за мен
или може би за него аз съм чужда.
Приятелка едничка бди над моя свят сломен,
нощ безкрайна, единствена и нужна.
Сама заспивам, но самотна аз не съм.
И нежен шепот в синкавата тъмнина
подготвя пътя ми към сладък сън
повтаряйки "Отпусни се в прегръдка на нощта"