автор: Jyltookia

- Добър вечер - каза човека застанал от другата страна на
изповедалнята.

- Добра да е синко- отвърна отчето " надявах се да свърша
рано тази вечер"
- Дошъл съм , за да ми опростите греховете- изрече Гуларг,и
побърза да добави- ако е възможно.
- Всички застанали на твоето място искат това, синко- каза
благо отеца.
На Гуларг отношението към него като към " синко " го
дразнеше. Този невръстен свещенник ако знаеше 1/10 от
живота му щеше да му побелее косата.
- Тук дойдох само за едно от своите деяния, за останалите ще
обяснявам пред Бог- казвайки това се замисли над последната
част от изречението.
- Твоя воля , синко- вече беше убеден че от другата страна
стои сериен убиец. Позамисли се дали да не се обади в
полицията , но реши първо да го изслуша, така или иначе
нямаше къде да избяга- църквата беше вече заключена.Засмя
се вътрешно- можеше пак да стане известен...
- Убих - каза непознатият, но не продължи,беше му
трудно.Отчето не бързаше - неговите планове вървяха към
осъществяване- да залови сериен убиец- пък църковните
канони да вървят по дяволите.Все пак започна да се изнервя
и попита:
- Човек ли сте убил , чадо ?
- Не мисля че този е въпросът, който трябва да ми зададете-
изрече бавно Гуларг , а през главата му минаваха мисли да
излезе от църквата и да се самоубие.
- А какво сте убили тогава , синко - ппродължи да настоява
свещенникът.
- Не подозирате колко точен въпрос зададохте- продължи той
решен да се изповяда а да сложи край на живота си след
това.- Незнам дали ще ми повярвате, но трябва да го кажа на
някого.
- Всеки е несигурен в споделянето на греховете си , синко-
каза отчето , който също беше почнал да се чувства
несигурно / интересно защо /.
- Преди години / хилядолетия / на Земята е катастрофирал
космически кораб . Екипажа оцелял и изпратил две съобщения
- s.o.s. и - планетата е подходяща за колонизация.Не след
дълго пристигнал спасителния кораб , прибрал екипажа и
оставил двама учени с нужната техника и апаратура.Двамата
колонизатори създали живот, направили си и слуги... , но се
скарали и съществото от женски пол, напуснало установения
базов лагер и слязло на земята. От тогава двамата
колонизатори се карат. В наши дни Гебура / едно от многото
й имена / бе започнала да надвива и оставяше все по малко
същества / души / да се изкачат при Бог / едно от
наи-известните имена на другия колонизатор /.Познавах и
двамата отблизо- при последното свещенникът потръпна, но не
успя да каже нищо, странно как бе пресъхнала устата му.
- Живееха си добре , докато преди няколко седмици Сатана /
едно от известните имена на Гебура , макар че
простосмъртните слагат неправилно ударението / бе извикана
от Алах / друго име на Бог / за среща по наложащ въпрос. За
съжаление аз не можах да присъствам , имах наложащи
проблеми , които ме застигнаха- отчето беше прежълтял ,
защото преди няколко седмици беше научил от сигурен
източник че Бог и Дявола се били срещнали да разговарят.../
от къде отец Йоан се е познавал с Рахдуум- дясната ръка на
тъмния в наши дни може би ще научиш в някой друг разказ, но
не обещавам /.
- Дошли са пратеници от Омега / родното място на Чуждите / и
са донесли лоши новини-слънчевата им система заедно с
планетите- унищожени. Враговете им са направили нещо на
слънцето и то избухнало / но това е друга история / .
Спасил се е само един кораб, който е тръгнал към
наи-близката колония, но там го чакала изненада- колонията
била заместена от вражеска. За съдбата на предишните
заселници мможело само да се гадае...От всички 736 колонии
се спасяват само от две - общо 38 кораба. Всички те са се
насочили към Земята- при тези думи Йоан започна панически
да се оглежда , очаквайки да види от някъде извънземни.
Не видя нищо, но това не го успокои.
- Бог получил съобщение, в което се настоявало по много груб
и невъзпитан начин да се сложи край на " игричките " на Аро
и Ато . Това означава, че трябва да се унищожът всички хора
за да има място къде да се приютят корабите. След кратък
размисъл Бог и Сатана отказали. Ойоме / предводител на
пратеничеството / ги убил съвсем хладнокръвно. Научих го от
един от техните - преди да го убия.
- Значи, него си убил и затова искаш опрощение ? - с надежда
попита отчето.
- Опрощение не търся за него, за мен убийството е ежедневие
- при тези думи свещенникът пребледня още, въпреки че
нямаше как да стане по-бял.Не знаеше кой или какво стои от
другата страна , обхващаше го истерия, а устата му беше
залепнала и отказваше да произнесе друго освен хриптене.
- Като разбрах колко несправедливо са постъпили с приятелите
ми, единственото решение което успях да взема ,беше да
отмъстя.Твърде човешко но...
Йоан се сети каква роля изпълнява и рече поучително:
- Отмъщението не е решение на проблема ! - гласа му се бе
върнал, но не за дълго.
- Какво трябваше да направя ? - разгневено попита Гуларг -
Да ги оставя да избият всички Земляни ?
- Това е според божиите закони- започна да пелтечи попа, но
бе прекъснат от вик :
- Бог е мъртъв ! - и добави със болка - Сатана също.Няколко
мига тишина , след което отчето продума:
- Продължавай синко .
- Открих координатите им, след това потърсих враговете им,
което не беше трудно- те бяха навсякъде с изключение на
нашата слънчева система.
- Значи ти си ги предал ? - каза Йоан и съжали на момента ,
но беше късно
- Изповядването не вкючва ли единия да говори, а другия да
го слуша ? - съскащият глас изрекъл тия слова смрази кръвта
на свещенника , косата му побеля и той се молеше само да
оживее / на кого се молеше ?!? /
- Винаги се изправям очи в очи с враговете си - отчето му
ввярваше - но те бяха твърде
много ! Бях принуден да поискам помощ ! Посети ме Рахдуум -
при споменаването му, светията се чудеше къде да си намери
място и желаеше да е в наи-долнопробния бардак , но не и
тук.
- Той ми даде тайните разработки на Сатана, които са били
завещани на МЕН ! Проектирала е създаване на черна дупка,
но не е успяла да я изпробва. Реших да пробвам - това беше
единствения ми шанс. Беше написала , че евентуално всички
ще остареят много бързо с хилядолетия..., аз го промених
със смърт, изглеждаше по практично.Идеята ми се състоеше в
"пускане" на черната дупка в центъра на сражението между
двете сили и така да ги премахна и двете.- Гуларг замълча
- Но- попита плахо свещенника ?
- Закъснях ! Когато пристигнах има6е само останки разпилени
из звездния прах.
-Това означава , че сте се провалил ??? - Йоан успя дори да
вкара презрителна нотка в изтерзания си глас.
- Мери си думите божий служителю, или по-точно служител на
никой - ха-ха - ха
Зловещият смях разтърси църквата.След като се възцари тишина
ТОЙ продължи :
- Те направиха грешка като искаха да ми се отблагодарят.
Поканиха ме на церемония и ми връчиха орден за храброст- да
се възправя срещу тлкова близко разположен враг. Но от
всичките им думи лъхаше една насмешка, презрение което не
можех да преглътна Наглоста им стигна до там да ми
предложат нещо по мой избор / без значение от форма или
размер / и щели да ми го подарят.
- Какво си поискахте ? - нетърпелив ,като малко дете, попита
Йоан
- Душите на Бог и Сатана ! И те ми ги дадоха, все едно са
знаели , че точно това ще поискам.
- Отново имам на кого да служа - с гордост констатира
отчето.
- Да получих ги, но не си тръгнах веднага. Дадоха ми
възможност да разгледам планетата им, като ми показваха
колко са по-напред от Земляните. Как ние никога няма да ги
стигнем, и това се криело в чувствата- те започнали да ги
премахват постепенно.Били постигнали завиден успех нямали
вече любов, но от омраза не можеха да се оплачът, нямали
още страх и др.Те не знаеха че така ще се превърнат
постепенно в бездушни машини за убиване , на които щеше да
се нарежда какво да правят. Проведох един разговор със
Сатана и Бог и те ми разясниха , че в това състояние скоро
ще изчезнат , а и не са толкова силни колкото преди. Казаха
още че там където били е много хубаво , помолиха ме да ги
освободя за да могат да се върнат там.
- Нима ги освободи ? Ами земляните ? А ние ? Какво ще правим
сега ?- тресеше се в истерия отчето.
- Достатъчно ! Да не мислиш че са толкова глупави та да
забравят своите задължения ?
- Не , не ....- успя да изломоти Йоан
- Освободих ги и след като разбрах че на тази слънчева
система са се струпали повече от 60% от силите им реших да
ударя и да си ходя !
- Но как се добра до Земята ? - неразбираше отеца
- След много увъртания склоних Бог да ми каже как се прави
проход между звездите. Не искаше да ми каже защото било
опасно и рисковано, но накрая ми сподели, защото Сатана се
застъпи за мен.
- Значи пусна черната дупка и се прибра у дома ? -
продължаваше да налучква Йоан
- Не ! Докато се разрастне много от тях щяха да се спасят ,а
това не ме устройваше.
- ами ? - ...
- Пратих черната дупка към тамошната звезда. Предполагам
знаеш как настъпва смъртта на една звезда ?!?
- Не !
- Ефектен взрив помитащ всичко в голям периметър ! - Завърши
Гуларг
- А какво стана със задълженията на Бог и Сатана ? - попита
отчето
- Предадоха задълженията си на двама Земляни .
- На кого ? Ако мога да попитам - последното го изрече с
неохота
- На РАХДУУМ и на МЕН !
- Греховете ти са простени !!! - Изрече Йоан бавно и
тържествено. След това тръгна да отвори вратата на
изповедалнята и да види лицето на новия Бог .
Вътре нямаше никой .