автор: arty_divine

- Какво прави Джералд? - попита Мая, а гласът й беше самата невинност.
- Не знам. - изръмжа Бен. - Зает съм.
Дроновете му над пустинята Гоби бяха загубили връзка със сателита преди два дни. Плюеше пясък и беше пълен със сарказъм. Той се тръшна на земята, а тревата се уви около глезените му и започне да го масажира - бионичен модел, който сам беше отгледал. С помощта на дроида, разбира се. Бен не се занимаваше с физическа дейност.

- Поправя нещо. - рече загледан в един облак-гладиатор. - Защо не го попиташ сама?
- Не ми е интересно.
Бен знаеше, че не може да се отърве лесно от Мая. Затова изкрещя колкото му глас държи:
- Хей, Джералд!? Какво правиш кратуно? - гласът му отекна в далечината.
След последният ъпдейт, Джералд беше развил симптоми на аутизъм. Беше потънал в себе си. Нямаше го никакъв. Бяха братлета, но се отдалечаваха. Бен бе осъзнал, че губеха интерес един към друг. Може би точно от това имаха нужда.
- Присаждам роговица от земна костенурка върху морско свинче. - извика Джералд на свой ред. Гласът му бе пробил 30 сантиметрова бетонна стена, три пласта тиня и атмосфера с влажност над средната за да долети с лекият бриз. Беше летаргичен, но чист - бит по бит. Глас на идиот, реши Бен.
Той погледна Мая, голите и рамене и белите презрамки върху тях. В него нямаше и следа от похот. Нямаше нищо, само дълбоко и сухо отегчение. Тя го сръга с лакът.
- И защо го правиш, червей такъв? - изстреля Бен. Този разговор вече му беше омръзнал.
- Защото ми трябва в проекта по биология!
- Втълпил си е, че иска да влезе в Медицинския. - рече Бен. - Някой му е втълпил, че трябва да влезе в Медицинския - поправи се той.
- В Медицинския? - изхили са Мая. - Те имат втора нулева година поред. Никой вече не иска в Медицинския... какъв загубеняк. Медицинския...
Бен не отговори. Беше се зареял в купчината облаци, които се биеха горе в синия безкрай. Надяваше се да приключи разговора с Мая бързо, но сега разбираше, че шансовете за това са малки. Освен, ако не я разсея някак. Мая беше като булдог.

"не особено голяма, но много силна порода кучета, отличаваща се с едра и къса муцуна, плосък и раздвоен нос и широка раздвоена горна устна." - отвърна услужливо Инфосферата.

Не можеше да й прати Асистентът, защото Мая, щеше да побеснее. След последният път не му проговори три години, а това беше по-лошо. Асистентът беше малка компютърна програма, която сам беше създал - зареждаше се в челният дял на мозъка му и получаваше контрол върху левият кортекс, където се зараждаха логичните схеми и върху центъра на речта. Много се гордееше с нея.

- Бен?
- Да?
- Хайде да го убием!
- Кого?
- Не кого, а кой!
- Джералд?
- Аха.
- Мммм... не.
- Хайде де!
- Вече сме го правили десетина пъти.
- Но той винаги се ядосва!
- И става все по-откачен. Я ми кажи, като сме на темата, ти как си след последния ъпдейт?
- Супер! Скачам с щъркелите! Никога не съм била по-добре.
- Хм...
- Какво хм?
- Странно е, че го казваш. Току що получих резултатите от контролната група - 14% отклонение. Никога не е било толкова много.
- Мислиш ли, че има значение?
- Хм зависи. Може би има. Кой знае?
- Може да се опитват да вкарат хетерогенност в софтуерният модел. Опитват се да дебалансират състава, за да изкарат наяве характерни черти. Търсят нещо.
- Знам какво търсят. Белята си търсят, ето какво!
- Лидер.
- Че защо им е? Не сме имали лидер от векове.
- Не знам. Но смятам да разбера.
- Елитът няма нужда от лидер. Има нужда от простолюдие, от прислуга...

Мая се надигна, разкърши се и надраска нещо във въздуха с върха на пръста си. Оставяше следи като от златен прашец, като този на горската фея Тинкърбел. Бяха формули - математичният еквивалент на смисъла на живота. Бен нехаеше. Гледаше облаците-гладиатори и мечтаеше, за капчица кръв между зъбите си. За мирис на гнило месо, за вкиснато сирене с вкус на жълт опалесциращ тетраедър...

Долу в подземието температурата беше постоянна, влажността ниска. Слънчеви батерии захранваха системата от сървъри, синтетични кутии - подредени в безкрайни редици. Тук не живееше никой и все пак мястото преливаше от желание за живот. На равномерни интервали имаше врати - малки, метални, колкото да пропуснат средно голям андроид. На вратите не пишеше нищо. На андроида пишеше:

Гробище: 1.001.34.571

край

Йовил,Юли
2015