автор: tzvetcomarinov

Изглежда от инат, бай Делю Зевзекът отнесе своята най-полезна ценност в гроба. Умря селската знаменитост така, без да каже пред някого тайната на своя щит. Оня, невидимият. Дето го пазеше от клюки, доноси и компромати. Всеки от нас, който поне веднъж е бил засегнат от човешките бедствия, знае колко му е струвало да излезе почти сух.
И само той обективно и справедливо ще оцени истинската стойност на онова, което с мълчанието си егоистично не остави за селото ни Зевзекът.
Колко щеше да ни е полезно в сегашното трудно и проклето време. Щом за накриво пусната приказка, лесно ще изхвърчите от колектива на селската кооперация или от мястото в някоя градска фирма, където току-що сте си намерили работа и със заплата. Адвокатите и те чакат като пресъхнала земя, първите капки дъжд. Една неуместно изречена дума в къщи и ще направят от вашето до тогава щастливо семейство, двама разведени, които не се познават. Нека да не отваряме уста за още по-големите възможности и варианти ако се прибегне до медии, интернет и всякакви други технически глезотии. Където е вече терена за фантазии и нагласи на по-учените и висшестоящите.
Бай Делю Зевзекът наистина разполагаше с щит или амулет. Държеше го винаги някъде близо до себе си и така се пазеше от стрелите на хорските езици.
Като всеки мъж и той отпусна очи към Нелито, апетитната продавачка в нашата сладкарница. Само, че жена която да не завижда на такива тънки и деликатни работи може да срещнете на Венера или друга планета, но извън нашата Слънчева система. Не издържа и сърцето на първата гиздосия в селото ни тая висша несправедливост. Шавливото Ленче сгащило на площада Зевзека и без да и мигне окото, стреляла направо в упор.
-Делю, не знам какво става с теб напоследък, но ще разкажа на твоята за впечатлението си. Отказал си ракийката на хоремага и все на боза и пасти налиташ.
-И аз не знам с какво ще налети мъжа ти, дали ще бъде с щанга или точилката. - изразил своето колебание Зевзекът. - Разкажа ли му къде и какво съм видял под твоята рокля.
Съпругът на Шавливото наистина караше камион, а тя не успя така и да си спомни. Дали не се е случвало нещо, когато е ходила да бере коприва за кокошките из дерето покрай реката. Тия подробности останаха без голямо значение, щом се реши главното. Жената на бай Делю не усети настъпилата промяна из вкуса на своя съпруг.
Неясно от къде и защо, но и бригадирът на овцефермата Стамен имаше зъб на шегобиеца. Опитал веднъж така яко да захапе, че да стресне и обърка нашата знаменитост.
-Бай Делю, - подхванал с недомлъвка овчият водач. - Чувам, разправял си пред наборите онова, което не пише из вестниците.
-Вярно казваш, Стаменчо, - Приел Зевзекът, съвсем като зубрач от училището го направил. Дето бърза да каже наученото, преди да го е забравил съвсем. - Чел съм. Да, така е, но по вестниците, които баща ти още къта на тавана.
Увлечен от плановете за млеконадоя и стриганата вълна, бригадирът на овцете не помнеше от кога не се е качвал под покрива на собствената къща. Старият като нищо и за беля, да е скътал някакви опасни вестници. От времето, когато си е въобразявал, че разбира от политика. Друго сега имаше по-важно значение за топ-овцевъдът, а тоя Делю Зевзекът нека си отваря устата за каквото иска. От нея няма да капне дори капка мляко за изпълнение показателите на овцефермата.
Когато захванаха промени из страната, не подминаха те и нашето село. Новите и старите еднакво оценяваха кой е бай Делю Зевзека и колко ще им е полезен, ако бъде на тяхната страна. Една вечер излизаше той от кръчмата и агитатор за приобщаване деликатно пристъпи.
-Бай Делю, защо не дойдеш при нас?
-Отслабнало ми е зрението, момче, - отговорил с подсилено заплетен език местният зевзек. - Шаренията вече по-лесно я различавам, отколкото цветовете. Трудно определям избелялото от времето и другото,преправено от човешки приказки или с парички.
Не се разбра, доколко мобилизаторът е схванал в момента приказките на Зевзека, но знаехме и помнехме неговото минало. Преди да дойде новото, все гледаше да е някъде по-близо до трибуната и качените горе, а те непременно да го забележат. Не стана ясно дали мераклията за масовик е споделил пред някого за своя провал, но за нови опити да се пробие политическата отбрана на Зевзека в село не чухме, а и клюка по въпроса не тръгна из улиците.
Само, че съжаляваме и до днес. Защо бай Делю не остави да е на по-видно място неговия щит или тайнствен амулет и вече да сме го намерили, а ни завеща неразгадаема тайна. Горе не му трябва, повече от ясно е това, но тук щеше да послужи на някой от нас, живите селяни. Дето вярвахме, че схващаме всички негови майтапи, пък то излезе ялова работа.

Цветко Маринов