автор: ednorogo

Трябваше да те загубя, за да разбера, колко много означава животът ми без теб.
Вече не чакам да те видя, нито крада мигове, за да ти звънна. Отдавам обичта си на близки и далечни, а дните ми са като младостта, останала десетилетие назад.
Докога ще тлееш в съзнанието ми безкраен? И ясен, и смътен, и отречен, но и превземащ ме!
Толкова ми е леко без теб, но... така изгарящо ми липсваш!