автор: dumite

Ще спра вълните...
И ще се ударя
в скала,
оголена от
слънцето
и вятъра.
И чайки
ще кълват
очите ми.
И няма как ...
И няма как
да ги измия.
И няма как да
сложа сол
в раната.
Защото съм
застреляла
вълните.
Русалките
не ще
люлеят
песните
нирванно.
И аз ще чувам
грохота
на слънцето
и прегорели
камъни.
и ще е тихо,
много тихо.
Да пусна ли
вълните...
Удавям се!
Оставам!