автор: sineoka

Защо така измъчваш ме,кажи?
Нима не виждаш,че тъгувам...
Заслужила ли съм си го?Прости!
Не умея аз да се преструвам.

В сърцето ми разпали буен огън,мили,
душата ми без жал изпепели...
Ако виновна съм пред теб-прости ми!
Кажи,че ме обичаш ти...Кажи!

Очите ти потайни как жадувам,
ръцете нежни търся във нощта.
Не ме захвърляй като вещ ненужна,
без твойте ласки,мили,ще умра!

Погледни ме,очите ми горят за тебе!
Не ми обръщай гръб...Не го прави сега!
Един до друг вървяхме дълго време,
не ме посипвай днес с тъга!

Ще бъда твоя-само пожелай го,
завинаги ще бъда с тебе в тоз живот!
Ти чувал ли си за онази птица бяла?
Тя вярна е,до сетен дъх,до гроб...