автор: TheEvilOne

Просто надежда
не ми остава по някога.
Преди беше така.
Винаги ще е така,
особено когато нея я няма...

Студените сълзи падат в прахта
на поредната изгаснала звезда.
Все по-дълбоко потъвам
в затвърждаващата се тъга.

Все по-дълбоки са
стоновете на мойта душа.
И живея вече в нищета.
и бих дал цялата си свобода

и всяка една своя звезда,
за да не остана така
сам
и безнадеждно влюбен в нея.

От както тя се оттегли
в сенките на всички останали,
нейната липса
ме прави така тъжен,

безвъзвратно загубен и вял.
Все по-избледнял…
И вече
от безкрайно много време

стоя във най-мрачната и скръбна
част на нощта.
Страх ме е от тъмнината.
продължавам да мълча във тишината,

а звездите, все така,
изгарят в облаците на поредната
умопомрачителна капка
чиста самота.

Все по-неусетно настъпва
царството на безкрайната празнота.
Още една мъртва част от мене
се отчупва и пада в прахта

на поредната изгаснала звезда.
Все по-дълбоко потъвам
в затвърждаващата се тъга,
все по-дълбоки са раните по мойта душа.