автор: chocolate

Заведи ме някъде.
Не, не ми е скучно тук; лесно не се отегчавам.
Просто искам с теб да направя това,
което витае в главата ми.
Това, което не обичам
е да гледам нарисувани цветя,
снимки на голи тела
и да вдишвам изкуствено извлечени аромати.
Искам представите ми
да са плод на нещо докоснато и видяно,
а не разказано от някой.

Заведи ме някъде.
Не, не ми е в повече конякът.
Признанията ти – не ми трябват;
не ме карай и аз своите да правя.
Но искам с теб да срещна вечерта и нощта да е наша.
Този свят е подреден досадно,
изпълнен е с очаквани неща,
направени по начин познат.
Да ги изненадаме – ти и аз –
несъвместимост според някои;
ти и аз – най странната комбинация на място,
за което само могат да гадаят
и по начин предполагаем;
ти и аз – триумфът на ирационалното;
ти и аз – скандал!?!...

Заведи ме някъде.
Не, не съм полудяла.
И не съм изпълнена с неудовлетвореност
и неправилно разчетени послания -
искам с теб да го направя.
И няма значение в хотел ли ще ме закараш,
на крайпътен празен паркинг ли
или на някой мизерен таван.
Ще бъдем аз и ти – за мен ще е достатъчно.
Мълчанието ни ще е знак,
че и двамата знаем за какво сме там.
Любовта – и сега е в нас. Чака ни...