автор: felisia

Дали ми липсва твоето присъствие?
Задаваш ми болезнени въпроси...
А отговора не е едносричен,
ако ти кажа НЕ ще се спася, но после..?
Ако ти кажа ДА, веднага се обричам
да пиша с дни и пак да не успея
да обясня онези чувства всичките,
които натежават като камъни на шията,
които от години ме изгарят,
защото все опитвам да ги крия.
Които всяка нощ изплаквам във безсъние,
но в утрото аз пак не съм пречистена
и сенките под тъжните ми мигли
издават, че отново си ми липсвал.
Обричаш ме да се смаля до точка,
да стана крехка като духнато глухарче,
да се простя с идеята, че уж съм силна,
да си призная всъщност, че съм жалка.
Дали ми липсва твоето присъствие???
Ако ти липсвах щеше да го знаеш...