автор: ednorogo

Пътувам към себе си, обратно в мечтите си... Отречена, анонимна, но по-истинска от всякога.
Къде сгреших, кого продадох? Пожалих ли мило и драго? Чужда съм за теб сега, но пък така своя на себе си. Затова ли се върна в живота ми?
Ти си вече минало, но моето собствено аз не спира да те търси. Не ми стигна времето с теб, няма да се свърши и жаждата по онова, което ни свързва. Накъде води твоят път? Погубва ли ме или ме съзижда?
А ти си все така далеч и аз - толкова излишна...