автор: osi4kata

(тъжна приказка)
Домът му - обладан от таласъм,
по тъмно се превръща на момиче
и плахо влиза в крехкия му сън,
за да го гали и да го обича.
По светло е невидим таласъм,
подрежда, чисти, готви и работи.
Блуждае после някъде навън
и търси миналите си животи.
Намира ги. И гледа отстрани.
Като на филм, съвсем наужким.
Прочита в книга миналото си,
накрая пак завесата се спуща.
И толкова е черно през нощта,
и толкова е тръпнещо красиво,
че той не осъзнава във съня,
момичето, че си отива.

Р.Симова, 2015