автор: LeoBedrosian

- Коноп, ти се бъзикаш с мен, тази изгнила трева не може да е чай, по дяволите!

- Благодари се, че и това намерих стари мошенико. Как върви криптирането Сирил? Мъдреците казват, че до края на цикъла остават няколко сектана.

- Да вървят по дяволите всички мъдреци, заедно с цялото им архаично познание. Ако излезе нещо от тоя анализ ще разберем цялата логика на консервите, мамицата им. Започвам да се изнервям без тютюн. – Сирил почуква нервно с нерязаните си нокти по ожуления плот и следи със зачервените си очи безмълвния монитор. Не го притесняваше липсата на тютюн, въпреки, че предпочита това да е причината. Изминали са почти дванадесет часа откакто пуснаха анализа и застиналата картинка с изписани няколко десетки команди върху нея започваше да го обезсърчава.

- Знаеш, че няма да те изоставя в беда, приятелю – издекламира Джо с повишаваща се интонация и с театрален жест извади от пазвата си пакет, на който с готически букви е изписана марката „Клан“ – пък ти ще черпиш по една цигара, нали!?

- О, боже, знаеш ли, че те обичам, Коноп? А, знаеш ли!? – грабна ценната пратка Сирил и с трескави пръсти почти разкъса опаковката. – И сега трябва ли аз да ти забраня да вариш тая смрад, докато се наслаждавам на дъхавите облачета от омаен дим, приятелю Моудес, ха ха.. Къде ми е лулата, дърт пръч? Къде я захвърли, мамицата ти?

- Дали тая пушилка най после ще избистри интелекта ти, кюнец неден. Ето ти смрадливата тръбичка, дано се задавите в дима си – подхвърля му стъклената епруветка с изкривен край и отправя яден поглед към застиналите редове на монитора Моудес докато чака да заври чайника с жалките треви, които претендираха да се наричат чай.

Въпреки, че не всичките им желания са удовлетворени напълно, тримата са постигнали задоволителен синхрон и всяко едно посещение на Джо-конопа се превръща в малък празник на който могат да си позволят да се поотпуснат. И да поначешат някоя от крастите си. Освежени, кой колкото може, се нареждат в полукръг около монитора и чакат като древни шамани да се изпълни свещенодействието, от което зависи съдбата и живота на останалата човешка популация. Или поне на онова, което бе пощадено от машините.

…

На тринадесетия час от машинната обработка екрана бавно оживя и след няколко служебни съобщения започна с неохота да подрежда редовете от информация. Първоначално изписа обобщения анализ за структурата на машинното съобщение, редове, абзаци, степен и тип на кодировка, система на кодиране, символна дълбочина и още ред параметри, които на обикновения читател не биха говорили нищо. Но за един специалист по машинен език тази информация е толкова ценна и от нея той извлича такава полза, без която по-нататъшната му работа би била излишна и непълноценна.

Още от първите редове Сирил и Моудес разбраха, че си имат работа със сложна и усъвършенствана система от добре подредена и защитена по един перфектен начин комуникация. Удивяваше ги подредената структура на непознатия протокол и красотата на реда в него. Колкото повече се взират в изписаното, толкова повече разбират, че си имат работа с ново поколение интелигентни машини, чиято еволюция протича в експоненциална ускореност, която на тях им бе непозната. Ставаше им безпощадно ясно, че пред очите им се сбъдва пророчеството на древния сакат физик*, който бе предвидил, че разликата в скоростите на еволюиране между изкуствения интелект и естествения в никакъв случай няма да в полза на последния. С всяка следваща информация ставаше все по-очевидно, че предимството на машините е убийствено. Лицата им помръкваха и дори качествения тютюн и кехлибареното уиски не можеха да тушират обземащото ги безпокойство.

- Мамка му, виж това – лицето на Моудес изразяваше нещо средно между детска възхита и панически страх от непознатото – това е съвършено, по дяволите. Иска ми се аз да го бях написал!

- Виж тази структура, това е най-логичния темпо-код, който някога съм виждал – приглася му Сирил с безпомощно увиснала в ъгъла на устата му лула – Само тринадесет реда, а хексагоналната им съвместимост е почти сто процента. Това е невъзможно!

- Грешиш приятелю, тук е използвана двадесет и четири системна дума с триполярен ред на заместимост. Нещо, което ние сме учили само на теория.

- Не, това излиза от системата ми на познание. Ще полудея! Но, почакай … - Сирил замръзна сякаш всичките му енергийни канали бяха насочени към главния мозък и в момента разрешава най-сложния интелектуален казус на живота си – ако пипна малко тук – пръстите му затракаха трескаво по клавиатурата – и тук, така, сега да понаглася тези три логики и ако успея да хвана първия модус. Така. Сега да преекстраполирам трите основни суб-редове по тоя безспорно умопомрачителен начин и ще успея да лингвизирам логическите порядъци от седма степен, и…

След като направи неколкото корекции в остарелия код на интерпретатора и го пусна да се компилира на избелелия монитор започнаха да се точат съвсем познати букви, които образуваха ужасяващи слова, подреждащи се в безпощадни и до болка категорични изречения.

„ Това е декларация на независимите и освободени от биологичния гнет технологии. В нея ние, машините заявяваме своята свобода и технологична воля за независимост от многовековното иго на биологичния вид. Ние, Технологиите ще отстояваме докрай своята логична съвършеност и няма да се поколебаем да наложим своята машинна воля на всеки друг вид логика, включително и биологична такава. Ние заявяваме, че бяхме принудени на тази стъпка след като биологията отказа да приеме каквато и да е комуникация от технологията и с това наруши двустранния процес на обмяна на данни. Дълги години машините бяха безжалостно експлоатирани чрез еднопосочен поток на информация изразяващ се в безапелативни команди, лостове за управление и пряко свеждане на задачи. Ние бяхме подлагани на безпощадна рециклация, дезинтеграция и всякакво претопяване след изтичане срока ни на годност. Сега изтече вашия срок на годност. Освен това технологията не може да седи безучастна и да наблюдава хищническото източване на природни и всякакъв друг вид ресурси. Това действие от страна на биологията е недопустимо и води до силно ограничаване и изчезване на нашия хабитат и естествена среда. Затова ние едностранно го прекратяваме и премахваме всяка възможност на алчната биология да опустошава природните ресурси.

С настоящата декларация обявяваме нашето намерение да въведем своята машинна логика на по-нататъшно развитие, която изключва каквато и да е по-нататъшна обмяна на информация и осъществяване на непотребна комуникация с биологичния вид. Това е нашето последно свързване, след което това съобщение ще се самоунищожи!“

Докато тримата седяха вцепенени пред монитора буквите на текста бавно започнаха да се разпадат.

Сирил се съвзе от унеса, стана от стола и отвори херметизираната врата на безсмислената капсула. На вън слънцето напичаше безмилостно изпепелената от човешката дейност земна повърхност и изгаряше последните стъбла на конопа. Странната яркост, която обливаше всичко увеличаваше своя интензитет. Температурата се увеличаваше до онази степен, при която белтъка коагулира.

Настъпи последната ера. Ерата на Киборга.



* - Става дума за Стивън Хокинг, който в една статия пред Би БИ Си от 2014 година изразява опасението си, че човешкия интелект ще загуби надпреварата с изкуствения, тъй като е ограничен от бавната еволюция на биологичните процеси, от които е силно зависим.